1. Удостоверява се, че д-р Ватев е засегнат от множествена
склероза.
Пациентът показва леко намалена сила в долните крайници,
със затруднения в самостоятелното ходене.

2. Аз знам, че нищо не знам.
(от Платон, Апология на
Сократ)
“Процесът на едно
научно откритие е
всъщност един
непрекъснат
конфликт на
чудеса.”- Алберт
Айнщайн

3. Множествената склероза сe описва като автоимунно
възпалително невродегенеративно хронично заболяване с
неизяснена етиология и вероятна генетична
предразположеност. МС засяга мастната миелинова обвивка на
аксоните на човешкия главен и гръбначен мозък. Това
причинява демиелинизация и образуването на лезии в мозъка,
което води до широк спектър от признаци и симптоми...
….
Dismotilità Gastrointestinale e Sclerosi Multipla
Studio sulla Plasticità Cerebrale
Plasticità Neuronale e Sclerosi Multipla
Fisiopatologia della guarigione
Politica, Farmacologia e Dipendenze da Sostanze
L’Autunno della Sclerosi Multipla
L’Autunno della Sclerosi Multipla - parte seconda

4. Нарушения на стомашно-чревната
перисталтика и множествената
склероза

5. Храносмилателната Система

6. Множествена склероза
Симптоми при уриниране,
налични при 80% от пациентите.
При 40% още в първите 3 години
от историята на заболяването.
- В началото от 2 до 15%.
- Постоянни и водещи до
инвалидизация при - 50%.
Милър – 1965 г.; Брадли - 1978 г.; Бетс – 1993 г.

7. Неврогенно изпускане (незадържане ) на урина – 80%
Неврогенно черво - ?%

8. Функционалното нарушение на перисталтиката на стомаха
представлява тежко медицинско състояние, известно като нарушения в
чревната перисталтика. Предизвикано от неспособността на
стомашните мускули да придвижват правилно храната, посредством
долната част на стомашно-чревния тракт (СЧТ), нарушението на
перисталтиката на стомаха може да доведе до различни симптоми и
усложнения.
При хора с нарушения в перисталтиката на стомаха, известна още и
като гастропареза, често се забелязва нежелана загуба на тегло и лошо
хранене.
На хора с подобни симптоми, може да бъде поставена диагноза
“рефлуксна болест на стомаха и хранопровода”, която се характеризира
с прекаленото натрупване на стомашна киселина, вследствие на
намаленото храносмилане. Неспособността на стомаха да обработи
изцяло храната, която се съдържа в него, обикновено предизвиква
разширение на коремната област и сериозни варирания на кръвната
захар. Продължителното наличие, също така, на несмлени хранителни
частици в стомаха, може да доведе до бактериален дисбаланс,
увеличавайки индивидуалния риск от допълнителни усложнения,
включително и инфекции.

9. Лекарят, след преглед на пациент с такова
смущение, може да диагностицира:
- Хипотония на хранопровода (Dysphagia);
- Забавен хранопроводен транзит;
- Намалено функциониране на стомашния
пейсмейкър;
- Забавено изпразване на стомаха;
- Намалена перисталтика, объркано състояние;
- Забавено изпразване на сляпото черво и на
възходящото ободно черво;
- Чревна дисбиоза;
- Нарушения във функционирането на
перинеума;
- Нарушения във функционирането на
вътрешния анален сфинктер;

10. Според нас, е необходимо медицинско
третиране също и при пациенти, засегнати
от неврогенни черва и множествена
склероза. Не само, защото те не са просто
едни “носители на поражения (лезии)”,
където трябва обезателно запознаване с
пълната клинична картина, но и защото
неврогенните черва имат важно влияние
върху качеството на живот и може би също
и върху развитието на хроничното
заболяване.

11. Връзката между червата
и мозъка е тясна, поради
простата причина, че в
червата се намира
нервна мрежа с повече
от сто милиона неврони.
Нервната система на
червата не само
получава сигнали от
мозъка, но и изпраща,
също така. От този
“диалог” произтичат
значими ефекти върху
здравето и настроението.

12. “Теорията на двата мозъка”:
Това, което науката е нарекла “втори мозък”, не
представлява просто “куп” неврони, които да
обслужват червата, а е вид ключ, който
управлява стреса, тревогата и напрежението.
Нашият втори мозък следователно извършва
“важни функции, които имат отражение върху
целия организъм.” В това е убеден проф. Майкъл
Д. Гершон (Michael D. Gershon), експерт по
клетъчна анатомия и биология в Колумбийския
университет (Columbia University), който
представи на 24 май 2004 г. в Милано своята
теория за “двата мозъка.”

13. Научни основи – “Теорията на двата мозъка
почива на солидна научни основи – обяснява
експертът – Достатъчно е да помислим, че червата,
независимо, че притежават само една десета част
от невроните на мозъка, функционират
автономно, спомагат да се запомнят спомените,
свързани с чувства и имат основополагаща роля в
подаване на сигналите за радост и болка. Казано
другояче, червата са мястото, където се намира
един истински втори мозък. И не е случаен фактът,
че чревните клетки – добавя Гершон – произвеждат
95% от серотонина – невротрансмитера на
благоденствието.”

14. “Дълго време червата бяха считани за периферна структура,
натоварена да изпълнява само второстепенни функции. Но
откритието на дейности, които са свързани координацията
на емоционалното и имунологично състояние, коренно
промени това мислене” – обяснява Умберто Солимене
(Umberto Solimene) от Университета в гр. Милано, директор
на центъра, сътрудник на Световната Здравна Организация
в областта на традиционната медицина – “Наистина, в
корема намираме самостоятелна невронална тъкан”. В своя
бестселър “Вторият мозък” («The Secondo Brain»), проф.
Гершон представя изследвания върху генетически
модифицирани опитни животни, както и “ин витро”, които
“показаха съществуването на оста корем-глава.
Количеството на съобщенията, които коремният мозък
изпраща към централния е равно на 90% от общия обмен”,
твърди изследователят. В по-голямата си част, става въпрос
за несъзнателни съобщения, които възприемаме само,
когато се превърнат в сигнали за аларма и отприщят
реакции за неразположение или болест.”

15. Но не се касае само за серотонин.
Доказано беше, че в мозъка има наличие на стомашно
– чревни хормони (VIP, CCK). Там има и рецептори на
холецистохинина. Както в стомашно – чревния апарат,
както и в мозъка, са налични гастрин, невротензин,
соматостатин, мотилин, серотонин, галанин и пептид,
освобождаващ гастрина. Съдоактивния чревен
полпиептид (VIP) се намира в съдодвигателните
неврони и е считан за сътрансмитер на ацетилхолина
(засилва пост-цинаптичните действия). Тръгва от
субстанции, които понастоящем са известни и
идентифицирани като невротрансмитери, но се
предполага, че са и невромодулатори.

16. Други факти, които са добре известни на медиците:
- Човешките черва с техните 300 м² площ
представляват най-важният имунен фронт, подложен
на постоянен антигенен стимул от поетите храни,
съдържащ около 80% от имунните клетки на
организма. Чревната имунна система има функцията
да позволява абсорбирането на хранителните
вещества, без те да отключат вредни имунни реакции,
отличавайки онова, което е присъщо за нашия
организъм от онова, което му е чуждо. Поради тази
причина тя представлява един специален филтър,
който отсява съвместимите вещества от
несъвместимите.
- Че загубата на миелин не прекъсва проводимостта, а
само я забавя и че скоростта на проводимостта зависи
от други фактори. (невротансмитери!)

17. Че стомашно – чревните нарушения са били отбелязани
още през 1817 г. от Сър Джеймс Паркинсон (Sir James
Parkinson) в първоначалното описание на болестта, която
е взела неговото име в “Essay of the shaking palsy”, а в по-
скорошни дни бе дори направено предположението, че
при някои пациенти запекът може да представлява ранен
симптом на болестта. Сериозността на нарушенията
изглежда е пряко свързана със стадия и
продължителността на болестта, подсказвайки, че те са
неразделна част от нейната история. Нарушенията,
свързани с функцията на скелетните мускули
(преглъщане, освобождаване) намират физиопатологично
обяснение в измененията, виновни за болестта на
Паркинсон и показват някои типични характеристики на
неврологичния синдром, като флуктуация по време на
периодите on e off, взаимовръзката със сериозността на
стадия на болестта.

18. Просто черва? ...
Или вторият ни мозък?
Със сигурност това е вярно: В живота на
всеки ден се борим постоянно много
ожесточена враг: стрес.
Първият симптом на стрес при човек се
проявява в трудността на храносмилането ...