1. Втората световна
война

2. Втора световна война




Втората световна война е световен военен конфликт, който протича през средата на 20
век. Наречена е така, защото бойни действия се водят на три от седемте традиционни
континента и в три от океаните (Атлантическия, Тихия и Северния ледовит), и в тях
участват всички развити страни в света по това време.
Като резултат от агресивната политика на редица държави избухват множество локални
конфликти, предшестващи Втората световна война - японската агресия в Манджурия през
1931 г.,Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7
юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война),
необявенатаСъветско-японската гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и
Албания и др.
През 1938 г. след остра политическа криза Австрия се присъединява към Германия
(аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на
Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15
март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима
държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция
подписват съюзническо споразумение.
На 23 август 1939 г. се сключва Договорът Молотов - Рибентроп, който довежда до
подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на
територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към
СССР. Два дни по-късно този договор е последван от съюзнически договор между Полша и
Великобритания.

4. Начало на войната

На 1 септември 1939 г. първо Германия, а на 17 септември и СССР нахлуват в Полша. Това
води до обявяването на война на Германия от страна на Великобритания и Франция. След
капитулацията на Полша в средата на месеца, войната навлиза в период на сравнително
ниска активност, известен като Странната война. На 28 септември Германия и СССР
сключват Договор за дружба и граници. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат
със съвместна декларация, подписана от фон Рибентроп, Сталин и Молотов.
„Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите
между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този
начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето
гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което
съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете
правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно
по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни
за войната.” На 6 октомври 1939 г. Германия прави предложение за мир пред западните сили,
но то е отхвърлено. Войната продължава. На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада
Финландия и води до 12 март 1940 г. т. нар. Зимна война, заради което е изключен от
Обществото на народите. Съгласно подписания Московски мирен договор, Финландия
предава Карелския полуостров и град Виборг на СССР. На 9 април 1940 г. Германия напада
Дания и Норвегия, един ден, след като английското правителство обявява, че норвежките
териториални води са минирани, за да попречат на преминаването на немски кораби. До
края на месеца, съпротивата на норвежците е сломена.

5. Изображения от Втората световна
война

6. Падането на Франция

На 9 май 1940 г. германските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург Френското и
английското правителство изпращат подкрепления на белгийците. На 13 май Ротердам се
предава, а на 14 май холандската армия капитулира. На 17 май немски танкови дивизии навлизат
дълбоко в Северна Франция, придвижвайки се по долината на река Сома към Ламанша.
Английските и белгийски армии във Фландрия се оказват отрязани от главните френски армии.
След падането на Брюксел и Намюр английските и белгийски армии се оттеглят към Остенде и
Дюнкерк. След капитулацията на Белгия, англичаните са обградени при Дюнкерк. Там те са
оставени от немското командване да се изтеглят на спокойствие, с надеждата това да улесни
евентуалното подписване на мирно споразумение с Англия. Немските войски предприемат
решително настъпление срещу главните френски сили. На 10 юни Италия обявява война на
Франция и Англия и италианската армия нахлува в Южна Франция. На 13 юни Париж бива
изоставен без бой на настъпващата немска армия, а на 17 юни френският маршал Анри-Филип
Петен моли Германия за примирие. На 22 юни е подписано Компиенското примирие, с което
Франция се задължава да демобилизира армията си и да остави по-голямата част от териториите
си под немска окупация. В неокупираните части на страната се установява режимът на маршал
Петен със столица Виши. На 24 юни е подписано примирие с Италия. На 3 юли англичаните
опитват да принудят френските бойни кораби да се присъединят към тях. След като получават
отказ британците откриват огън, унищожавайки четири кораба, а петият успява да избяга в
южното пристанище Тулон. На 4 юли всички френски кораби, намиращи се в британски
пристанища, биват конфискувани. На 5 юли френското правителство във Виши прекъсва
дипломатическите си отношения с Англия. На 27 септември в Берлин е подписан Тристранният
пакт между Германия, Япония и Италия.

7. Югоизточна Европа


На 7 септември 1940 г. се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На
България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война.
Извършва се и размяна на население. Румъния освен това връща северна Трансилвания на
Унгария, загубена пак през Първата световна война, и Молдова на СССР. На 8 октомври същата
година немските войски влизат в Румъния. На 20 ноември Унгария се присъединява към
Тристранния пакт, последвана от Румъния на 23 ноември и Словакия на 24 ноември.
Италианското нахлуване в Гърция през ноември 1940 г. се превръща в катастрофа, след като
италианските войски са изтласкани в Албания, окупирана от Италия още от 1939 г. На 3
декември, гръцките войски нахлуват в Албания, завземайки Саранда, Гирокастра, и около 1/4 от
албанската територия. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, и
немски войски влизат в София. На 25 март Югославия се присъединява към същия пакт, но два
дни по-късно югославското правителство е свалено от власт, чрез организиран от британското
разузнаване военен преврат. В резултат на това, в началото на април немските войски нападат
през българска, румънска и унгарска територия Югославия, а през българска територия и Гърция.
Целта на това германско нашествие е да помогне на съюзниците си и да изгони британските
войски от Гърция, предотвратявайки по този начин евентуална заплаха за находищата на нефт в
Румъния от страна на вражеските войски. Вермахтът успява за три седмици да наложи властта
си на Балканите, отблъсквайки британските подкрепления. На 20 май немски парашутисти
завземат остров Крит, а остатъците от разбитата английска армия се оттеглят към Кипър и Египет.
България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с
етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия, както и
други територии от Гърция и Югославия. Създава се Независима хърватска държава, която
включва и Босна...

8. България по време на втората
световна война

Историята на България по време на Втората
световна война включва първоначален
период на неутралитет до 1 март 1941 г.,
период на съюзяване със Страните от Оста
до 9 септември 1944г. и период на
присъединяване към Съюзниците през
втората световна война до края на войната.
До 90-те години най-често участието на
България на страната на Оста се
пренебрегва, а това на страната на
Съюзниците е наричано по съветски образец
Отчествена война.

9. Карта на България по време на
войната

10. България преди войната

Сключването на Версайската система от мирни договори (1919 г.), която фиксира края на
Първата световна война, прехвърляйки цялата вина само върху победените, поставя началото на
пътя към Втората световна война. Териториално и икономически ограбени, национално унизени и
лишени от собствена армия, победените държави стават гнездо на един неизбежен реваншизъм.
Идеята за ревизия на мирните договори се предвожда от Германия, особено след като през 1933
г. Хитлер идва на власт. Германия започва да отхвърля една след друга ограничителните клаузи
на Версайския договор. Разочарованата от резултатите от Първата световна война Италия също
започва експанзионистична политика и окупира Етиопия. Далновидните политици си дават
сметка, че избухването на войната е въпрос на време. Инициативата на фашистките държави не
се посреща с решителност от страна на Англия и Франция. Що се отнася до СССР, Москва никога
не се примирява със загубените след Първата световна война територии и също се ориентира
към ревизия. В тази сложна обстановка за България няма друга алтернатива освен да поддържа
своя неутралитет и необвързаност. В началото на 30-те години неутралитетът дава своите първи
плодове с премахването на репарационните задължения. След като се допуска въоръжаването
на Германия, не закъснява и “пробивът” за България. На 31 юли 1938 г. България подписва със
страните от Балканския пакт Солунската спогодба, която премахва ограничителните военни
клаузи за страната ни. Чрез тази спогодба България отхвърля най-тежките клаузи на Ньойския
договор, без да нарушава своя неутралитет и необвързаност и без да поема допълнителни
ангажименти в замяна на възвърнатото право. От този момент външната политика на България се
подчинява на стремежа за постигане на мирна ревизия.

11. Натиск за включване във войната

На 27 септември 1940 г. в Берлин се подписва Тристранен пакт между Германия, Япония и Италия. На практика
Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и до известна степен поделя света
на сфери на влияние - Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика - за
Япония. Той отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени
да воюват на два фронта. След това започва масиран натиск от страна на Германия и Италия спрямо България за
нейното присъединяване към Пакта. На 16 октомври 1940 година германският външен министър Рибентроп иска от
София в двудневен срок да определи политиката си спрямо Пакта. На същия ден в Рим Мусолини заявява на
българския посланик, че Италия очаква от България да се включи в предстоящата война срещу Гърция. В София
разбират, че между Италия и Германия няма съгласуваност, което ѝ дава възможност да отхвърли и двете
предложения. Два дни преди италиано-германския натиск управляващите в София са предупредени и от
английския крал Джордж VI, че ако България се нареди сред противниците на Британската империя, то тя ще се
превърне в театър на бойни действия. САЩ също се включват в дипломатическия натиск срещу България. След
горчивите уроци на предишните войни пред страната остава единственият възможен начин за действие –
протакане и отлагане на обвързването до последния възможен момент. СССР също участва активно в натиска
върху България, като се стреми да придобие изключителни права в източната част на Балканите. На 12 и 13
ноември 1940 година съветският външен министър Вячеслав Молотов посещава Берлин, за да получи съгласието
на Хитлер СССР да предостави на България гаранции, подобни на тези, които Германия предоставя на Румъния.
Става въпрос за придобиване на съветски бази на българските пристанища и летища. Хитлер отклонява това
предложение, но Молотов се опитва да постигне целите си с пряк демарш в София. В София пристига главният
секретар на съветското външно министерство Аркадий Соболев, който предлага сключване на пакт за
взаимопомощ и признаване на интересите на двете страни в Черноморския басейн. Предложението на Соболев и
неговата мисия в страната се придружават от шумна кампания на комунистическата партия, която събира подписки
в подкрепа на съветското предложение. Но правителството се опасява от преждевременното включване на
страната във войната и отклонява поканата. По този начин първата офанзива за присъединяването на България
към воюващите завършва с неуспех.

12. Включване във военните
действия

При тези условия Германия започва война на 6 април, едновременно срещу Гърция и Югославия,
подкрепена от Италия и Унгария, но без да си осигури военното участие България. Въпреки
няколкото югославски бомбардировки София не реагира. Тя за пореден път избягва пряк военен
сблъсък с мотива, че ще пази югоизточния фланг на атаката, където е концентрирана армията на
неутралната Турция. След последвалия блицкриг резултатът е крах за Югославия и разгром на
Гърция. Още преди 17 април, денят когато Югославия капитулира, българското правителство
започва интензивни преговори с Германия и Италия за контрол над части от територията й.
Междуременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е
окупирала още през 1938 г. Албания. Веднага след навлизането си през април в западните части
на Гърция и Югославия Мусолини декларира, че ще присъедини към Албания всички територии
там, в които живеят албанци. От друга страна Иван Михайлов е тясно свързан с немското и
особено италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска
държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. България също е реагирала с иницииране
създаването на Български акционни комитети във Вардарска Македония, които се опитват да
вземат контрола над местната администрация, подготвяйки основата за българска инвазия. В
резултат на 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху
Поморавието и територията на Вардарска Македония до река Вардар, макар Цар Борис III да
настоява да получи по "историко-емоционални причини" и части западно от тази зона (Охрид).
Договорения преди това излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица
като цяло се запазва. Отклонено е искането на България за Централна и Западна Егейска
Македония. Все пак българите там създават по-късно своя автономистка организация - Охрана.

13. Български офицери и войници

14. Обединение на българския народ и
присъединяване на новоосвободените земи


Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат
в Югославия, а на 20 април в Гърция и то без да се налага да води активни
бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с
Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии
населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като
освободителка, цар Борис III е обявен за “цар-обединител”, а правителството
повдига неимоверно своя престиж.
Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на
България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска
администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония, източния дял
на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните
покрайнини иПоморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския
мирен договор. Съгласно т. нар. спогодба „Доктор Клодиус”, България поема
временен ангажимент да замени германските войски на територията на
Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези
райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската
армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени
"под временно българско управление". Окончателното прокарване на
границите е оставено за след войната.

15. 

За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си
от 8,46 милиарда лева в 1940г. на 14,39 милиарда в 1942г. (1,7 пъти) и на
колосалните 27,58 милиарда в 1943г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс
към долара през 1941-44г. С тези десетки милиарди на българският народ се
преобразяват изостаналите под чуждо управление области - построяват се
нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и
промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат
канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о.
Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от
чуждото управление.
Освен в пряко присъединените към България райони на Пиротско и Вранско,
германците изискват от България да дислоцира войски във вътрешността на
Сърбия. Причината е да се освободят балканските сили на Вермахта, за да се
хвърлят на Източния фронт, а функциите им за борба с четниците и
партизаните да се поемат от България. Така през януари 1942 г. българските
войски проникват дълбоко в сръбска територия, вкл. и в Шумадия.
Окупационното пространство включва: северно от Голак планина, източно от
река Ибър, гр. Кралево и Крагуевац, южно от гр. Лапово, западно от
българската граница. След излизането на Италия от войната през лятото на
1943 г., български части заемат и централните части на Егейска Македония със
Солунско (без самия град) и Халкидическия полуостров.

16. Усложняване на вътрешната и
международната обстановка


След като укрепва позициите си на Балканите, Хитлер започва поредната си военна кампания –
срещу СССР. На 22 юни 1941 година войските на Вермахта преминават границите на СССР. Два
дни след германското нахлуване Англия и Съединените щати обявяват, че ще подкрепят Русия.
Така на 13 декември 1941 г. българският парламент под натиска на Оста приема декларация за
обявяване на война на САЩ и Великобритания. Царство България обаче не обявява война на
СССР и запазва пълни дипломатически отношения с него. Символичната война обявена на
Западните съюзници, впоследствие е повод за англо-американските бомбардировки не само
надвоенни, но и над цивилни обекти в Дупница,София, Скопие, Стара
Загора,Казанлък, Враца, Горна Оряховица и други български градове, които българската авиация
брани с различен успех.
Веднага след започването на военните действия на Източния фронт, българските комунисти
направлявани от Коминтерна започват курс на въоръжена борба. Решението за това е взето на 24
юни 1941 година. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено
срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което дава
отражение върху размаха и целите на движението. Правителството има силна обществена
подкрепа в този момент, тъй като успява да запази страната от военен разгром, не изпраща
български войски по фронтовете и присъединява към България почти всички територии, населени
с българи. Така че правителството няма големи затруднения с ограничаване и противодействие
на съпротивата, особено в началния период от разгръщането ѝ. На нелегалното движение се
нанасят удари, след като се разкриват конспиративните центрове, а ръководителите на
съпротивата се арестуват и осъждат на смърт и дългогодишни срокове затвор. Комунистите си
дават сметка, че сами няма да могат да се справят с властта и започват да търсят единодействие
с други опозиционни групи.

17. .

Като основен опозиционен поток се очертава т.нар. Легална опозиция,
която включва остатъците от традиционните политически партии,
стоящи на принципите, осветени от Търновската конституция. Сред
тях са БЗНС “Врабча 1”, Демократическата партия на Никола
Мушанов, бившите сговористи, събрани около Атанас Буров и част от
социалдемократите. Те не признават въоръжената форма на
съпротива и затова отказват да се включват в комбинации с
комунистите. Тези партии са обвързани с традиционните ценности на
конституционализма и западната демокрация, затова те смятат, че
спасението на страната е в установяването на тесни връзки
със САЩ и Англия. Друга алтернатива на опозицията е Политическият
кръг “Звено” , части от Социал-демократическата и
Радикалдемократическата партии и БЗНС “Пладне”. Със своите
радикални и авторитарни възгледи те са склонни към евентуално
сътрудничество с комунистите.

19. Извънредно законодателство


Включването на България във войната променя рязко вътрешнополитическата обстановка.
Засилва се изпълнителната власт. Още през април 1940 година е гласуван Закон за гражданската
мобилизация, с който правителството поема прякото ръководство на по-голямата част от
стопанския сектор в страната. Засилват се мерките против свободата на словото и печата,
ограничават се правата на кореспонденция, сдружавания и събрания. На 21 януари 1941 година
влиза в сила Законът за защита на нацията (ЗЗД). Той копира голяма част от германското
законодателство по отношение на евреите, които загубват своите граждански и политически
права. Забраняват се смесените бракове, отнемат се голяма част от еврейските имоти,
предвижда се концентриране на еврейското население в отделни населени места. На базата на
ЗЗН през август 1942 година се създава Комисарство по еврейските въпроси начело с убедения
привърженик на хитлеристките възгледи Александър Белев. Опасността за българските евреи
надвисва в края на 1942 година, когато Германия започва да оказва натиск върху българското
правителство за “окончателно решение на еврейския въпрос” в рамките на Европа. На 12
февруари 1943 година на Министерският съвет е наложена спогодба за изселването на 20 000
български евреи в Германия. Правителството е принудено да приеме това, но само за евреи от
“новите” земи, които немците настояват, че нямат статут на български граждани. През март 1943
година са депортирани 11 480 евреи от Тракия, Македония и Пиротско. Това поставя началото на
масови протести на българите, подкрепени практически от всички обществени фактори православната църква, цар Борис III, десни парламентаристи, прокомунистически сили. В
резултат правителството не допуска други депортации и всичките евреи в предвоенните граници
са спасени.
За разлика от острата реакция на българското общество срещу антиевреиските заплахи, по-скоро
с одобрение се посреща решението на правителството в 1942г. с което са разтурени и забранени
към 20 тайни и небългарски структури - масонските ложи, ротарианците, ционистките
организации, пен-клуб и т.н. Тези структури са поставени извън закона отново след края на
войната.

20. Усложняване на вътрешната и
международната обстановка

Междувременно все повече се засилва борбата на комунистите против правителството. На 17 юни 1942 година
радиостанция “Христо Ботев” излъчва програмата на Отечествения фронт (ОФ). Това е предложение
на комунистите за създаване на широк обществен фронт против правителството. В тази програма се настоява
България да не участва пряко във военните действия, да се отзоват българските войски от съседните държави, да
се скъса съюза с Оста и страната да се присъедини към антихитлеристката коалиция. В областта на вътрешната
политика се обещава възстановяване на Търновската конституция и предвидените от нея права и свободи. Тъй
като инициативата произхожда от комунистите, останалата част от опозицията отхвърля тяхното
предложение.През февруари 1943 година, след като съветската армия разбива войските на Вермахта
при Сталинград, започва постепенно прелом в хода на военните действия. Това усложнява положението на
България като германски съюзник. Кризата се задълбочава от смъртта на цар Борис III през август 1943 г., който е
най-авторитетната, консолидираща фигура в българския политически живот. Тъй като престолонаследникът
Симеон II е малолетен, се избира регентство в състав Богдан Филов, генерал Никола Михов и принц Кирил, брат на
починалия цар, с което се нарушава конституцията, тъй като роднини на монарха нямат право да бъдат регенти. За
министър-председател регентите посочват дотогавашния финансов министър Добри Божилов. Новото
правителство е притиснато от активизираната дейност на въоръжената опозиция. Още от началото на 1943 година
комунистите започват да създават своя военна организация, която централизира партизанското движение. В
отговор правителството създава жандармерия за борба с партизаните, която нерядко прибягва до разстрели. Така
конфликтът между партизани и правителство все повече се задълбочава, вместо да затихне. През пролетта на
1944 г. правителството решава да ликвидира партизанското движение. Мобилизирани са около 100 000 войници,
полицаи и жандармеристи в масови акции срещу партизаните. Резултатът обаче е далеч от желания — с
наближаването на Червената армия към България повече хора се присъединяват към партизанските
формирования. Едновременно с вътрешните проблеми, все повече се засилва натискът от Москва. На 18 май 1944
година съветското правителство връчва остра нота на България с искането България незабавно да скъса съюза с
Германия. Още същия ден кабинетът на Добри Божилов подава оставка, за да не даде категоричен отговор.
Образуваното на 1 юни 1944 година правителство на Иван Багрянов има за задача да намери изход от
задълбочаващата се криза.

21. Последици от войната в България

Въпреки показаните от Българската армия високи бойни качества на териториите на Унгария и Югославия и
приноса ѝ за окончателния разгром на Нацистка Германия, страната остава в международна изолация и попада
в съветската сфера на влияние. На 8 септември 1946 в присъствие на съветски войски в България се
провежда референдум, след който страната е обявена за "народна република". Новият министърпредседател Георги Димитров започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и
тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с комунистическа Югославия. Съвместно с нея и с гръцките
комунисти продължава целенасочената политика на македонизация на населението в Македония. Димитров се
ориентира към Югославия, тъй като целта му е обединение на България с тази страна. За спойващо звено трябва
да послужи Македония, която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република а в замяна
България ще получи обратно Западните покрайнини. По това време се води гражданска война в Гърция и България
прави сондажи за откъсване на контролираната от гръцките комунисти Западна Тракия, а Югославия на Егейска
Македония с цел присъединяването им към бъдещата федерация. Политиката на БРП е подчертано против
националните интереси на България и е подчинена на идеята за Балканска федерация, прокламирана преди това
от Коминтетаа, чийто бивш генерален секретар е Димитров. На Парижката мирна конференция през 1947 г. e
подписан мирен договор, според който границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували
до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт. Искането на България за Западна Тракия е
отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница. Парижкият договор предвижда
репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна
война. Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически
натиск върху режима в България. Следва провеждане на нов референдум, отново в присъствие на съветски
войски, на който е приета републиканска конституция, известна като Димитровска. Така през същата година са
положени и правните основи на комунистическия режим, който ще управлява страната през следващите
десетилетия. С това се слага край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския
преврат и окончателно се утвърждава тоталитарната система. Скоро след това, през 1948 г. поради разрива в
отношенията между Тито и Сталин, проектът за южнославянска федерация е изоставен, а България
недвусмислено се оформя като сателит на СССР.

22. Част от разрушена София

23. .

24. Световни последици от войната


ве седмици по-късно правителството на Дьониц се разпада , а самият той, вече ненужен на
победителите, е арестуван заедно със своите колеги. Съюзническото военно командване поема
директен контрол върху Германия. По-късно източните немски
провинции Силезия и Померания са предадени от СССР на Полша, а Източна Прусия е
разделена между Полша и СССР.Западните германски провинции Елзас и Лотаринги са
предадени на Франция, Судетската област на Чехословакия. Германия губи почти половината от
територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от бившите германски територии
в Полша и Чехословакия. Австрия е отделена от Германия в старите си граници.
През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с
победените страни Италия, Румъния, Унгария, България иФинландия. Договорите са изготвени от
съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват
в Париж на 10 февруари 1947 г. Италия губи четири малки гранични региона в полза на Франция,
адриатическите си острови и полуостров Истрия в полза на Югославия, няколко острова в полза
на Гърция, и освен това се отказва от суверенитет върху колониите си в Северна
Африка. Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР, но получава
обратно Трансилвания от Унгария. Унгария остава в границите си от 1938 г. с незначителни
териториални изменения в полза на Словакия, а България - в границите от 1 януари 1941
г. Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на СССР и така остава без достъп
до Северния Ледовит Океан.

25. .


Повече от 60 милиона души загиват във Втората
Световна Война, като около 60% от тях са цивилни. 70%
от индустриалната инфраструктура в Европа е
разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов
дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и
останалата част от колониалната сиимперия. Тя бива
заместена от САЩ и СССР, които стават новите
господари на света. Европа, обезкървена и разделена,
става политически и икономически зависима от тях.
С цел поддържане на следвоенния ред, странитепобедителки във Втората Световна Война
създават Организацията на Обединените Нации, където
влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за
сигурност.