2. Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 километра югоизточно от град Сандански на 437 метра надморска височина. Климатът е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 мм. През градчето протича Мелнишката река , ляв приток на Струма . На 7 километра от него се намира Роженският манастир . За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки
4. Мелник е разположен сред внушителни пясъчни скали, върху югозападните склонове на Пирин. Той е най-малкият град в България и един от най-значимите паметници на българската средновековна и възрожденска култура. Обявен е за природен и културно-исторически резерват, а също и за град-музей Мелник е известен с легендарната си история, старинните къщи, невероятната природа и обграждащите го причудливи скални образувания, наречени Мелнишките пирамиди и представляващи приказни природни скулптури с най-различни форми, а също и с гъстото и ароматно вино, което се съхранява в издълбани в скалите изби.
6. Градският исторически музей в Мелник е филиал на историческия музей в Сандански и един от Стоте национални туристически обекта . В миналото е бил разположен в известната Пашова къща , построена през 1815 г. Сега се помещава в нова сграда. Музеят има етнографска експозиция, свързана с бита, културата и основния поминък на българите от Пиринска Македония — винарството . Изложени са находки от региона, датирани към всички епохи от праисторията до новото време. В богата експозиция е представен градският тип култура [1] и бит [2] на гръцките фамилии в Мелник през Възраждането . Интересен е акцентът към артефакти , свързани с винопроизводството — мелнишки бъчви, аксесоари и снимки, свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино.
7.
8. Експозициите в музея наблягат на няколко основни теми. Има богата сбирка от артефакти, чрез които се проследява историята на Мелник и региона от най-дълбока древност. Етнографската експозиция, която е много богата, разкрива детайли от бита на мелничани и на гръцките фамилии в града. Една от най-интересните експозиции е свързана с местното винопроизводство. Фотоси и предмети разкриват как през вековете се е произвеждало прочутото вино от местната мелнишка лоза.
9. Кордопуловата къща е най-голямата къща, запазена от времето на Възраждането. Намира се в източната част на Мелник . Принадлежала е на богатата гръцка фамилия Кордопулос. Семейството се е занимавало с производство и търговия на прословутото мелнишко вино. Къщата е украсена с венециански стенописи и стъклописи, както и с дърворезби. Последният представител на фамилията Кордопулис бил убит от турците през 1912 г., заради помощта, която оказвал на Яне Сандански. Неговата наследница, вероятно сестра, се омъжила за българина Георги Цинцара, откъдето идва и другото име на къщата – Цинцарова къща.
10. Рожрнски манастир е най-големият манастир в Пиринска Македония и втори по големина след Рилския в страната. Той е един от няколкото средновековни български манастира, добре запазени и до днес. Разположен е в ниската част на Пирин , на около 1 км югозападно от с. Рожен и на около 2,5 км североизточно от гр. Мелник . В самия манастир не се предлага настаняване, но само на няколкостотин метра от него има хотел и ресторант, а наблизо е и Мелник с многобройни възможности. Повече информация за Рожрнски манастир можете да откриете тук .
11. До манастира се намира и двуетажният параклис-костница "Рождество на Св. Йоан Кръстител, който е построен през 1597 г. Стенописите в параклиса са от 1662 г. На около 200 метра източно е черквата "Св. Св. Кирил и Методий", построена през 1914 г., за да обслужва българите, които не били допускани в манастира, докато е бил в гръцко владение. Инициативата за построяването й е на Яне Сандански, чийто гроб днес се намира пред черковната апсида.
13. В границите на района е защитената територия — природна забележителност Мелнишки пирамиди, обявена през 1978 г. с цел опазване на уникални земни форми. Естествените местообитания се влияят от човешки дейности, свързани главно със земеделието, горското стопанство, ползването на водите, урбанизацията и развитието на инфраструктурата. Сред най-сериозните въздействия, свързани със земеделието е унищожаването на естествената растителност и превръщането на пасищата и храсталачните местообитания в обработваеми земи. Голите сечи и залесяването с неприсъщи за района видове като салкъма (Robinia pseudoacacia) е причина за промени в горските местообитания. Основен източник на енергия за отопление и за домакински нужди е горенето на дърва, добити при изсичането на гори.
